Слово на Негово Високопреосвещенство Варненския и Великопреславски митрополит Йоан в Голямата Базилика, Плиска
ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ!
След като отслужихме празничния молебен в Голямата Базилика в Плиска, имаме достойнството да приветстваме всички присъстващи с „ Добре пристигнали “ в богохранимата Варненска и Великопреславска епархия!
Събрани дружно в този празничен ден, на това скъпо на всеки православен християнин място, дано почетем още един път паметта на оня умен общественик и светец, който в далечното IX столетие бе определен от Бога да приобщи освен персонално себе си, само че и целия наш народ към избавителната християнска религия, като с персоналния и държавническия си избор, дефинира един път вечно принадлежността на нашия народ и на нашата хилядолетна страна към християнския свят: към фамилията на православните християнски народ.
Да възпеем дружно светия наш цар Борис-Михаил, който пръв от всички български владетели освен прозря безконечните божествени истини на Христовото евангелие, само че и пое върху си отговорността за тежкия цивилизационен избор, проправил пътя и подсигурил мястото на народа и страната ни в общността на християнските нации, към която с достолепие принадлежим и през днешния ден.
След толко доста тествания и премеждия, българската страна и българският народ потвърдиха своята принадлежност към европейската християнска цивилизация, само че когато освен Европа, само че и целият свят претърпява невиждана по своите дълбочина и мащаби духовна рецесия, заветите на св. Борис-Михаил към нас са по-актуални от всеки път. Ние сме сложени пред избора сред положително и зло, сред истини и неистина, и в последна сметка – сред живота и погибелта.
Живеем в може би най-разделното в нравствен проект време, което човешката цивилизация познава, когато по най-безскрупулен метод са осмивани и отхвърляни, а нерядко и преследвани безконечните – освен евангелски, само че и всемирен полезности, когато съмнителни „ пророци “ на ефимерното земно благополучие, принизяват сътворения по Божи облик и сходство човек до затворен в самичък себе си, духовно кьорав потребител на съмнителни богатства, изкушавайки го да отвърне духовния си поглед от Бога и да не помни за своя небесен генезис.
В такова време персони като празнувания през днешния ден св. Борис I Михаил са ни още повече нужни, с цел да ни укрепват в нашата молитва и във всекидневните ни старания да пазим Божия завет и Божиите избавителни истини, та по този начин освен да се удостоим с заслужен и правоверен живот тук на земята, само че и да наследим Царството на Онзи, Който в миналото благодарение на светия наш цар Борис-Михаил прикани към себе Си и нашия обичан народ, вграждайки го в богочовешкия организъм на Христовата Църква.
Днес в модерното XXI-во стотелие, обликът на равноапостолния Борис I Михаил продължава да свети към нас от далечното минало, огрявайки пътя ни и припомняйки ни – че единствено, до момента в който пазим избавителните истини на Христовото евангелие и заветите на нашите, родили ни за Господа предшественици, ще можем и да се надяваме на Божията помощ, че както в миналото ни е завещал приснопаметният наш Търновски митрополит Климент (Друмев) – до момента в който има Православие, ще я има и България.
В деня на успението и на църковната възхвала на равноапостолния покръстител на нашия народ, имаме достойнството и удоволствието да открием и отдадения на актуалните тържества нравствен концерт с подбрани църковни песнопения, възхваляващи Господа и Бога нашего в лоното на чиято Църква ни докара преди 1160 години богоозареният св. цар Борис I Михаил. Радостни сме да поднесем своето архипастирско одобрение и да се обърнем към участниците и гостите на този концерт с думите на псалмопевеца: „ ще пея Господу през всичкия си живот, ще пея на моя Бог, докле живея “ (Пс. 103:33).
Музиката, изключително духовната музика, е подарък и изкуство, което по непосреден и автентичен метод затрогва душата и въздига мозъка към небесните висоти, към Бога, от Когото идва и всяко съвършенство, както свидетелства и Писанието: „ всяко положително даяние и всеки идеален подарък иде от горната страна, слизайки от Отца на светлините… “ (Иаков 1:17). Затова и Църквата постоянно е ценила и толкоз високо музикалната прослава на Господа, знаейки, че нейното обръщение с текста на молитвата, допира сърцето и преобразява мозъка по този начин, както никое друго изкуство. Духовната музика е значима част от православната християнска просвета, към която преди повече от единадесет епохи и половина ни приобщи светият наш цар Борис I Михаил, извеждайки ни от тъмата на езичеството и въвеждайки ни в светлата и избавителна религия в Богочовека Иисус Христос, отваряйки с това пътя и към вграждането и на народа ни в лоното на Неговата света Църква, неразделна част от която сме и през днешния ден. Ето за какво, в този свят ден, изключително прилича още един път да възпеем както Бога, по този начин и Неговия ласкател св. Борис I Михаил, който с същинска апостолска ревнивост взе решението за покръстването на нашия народ и с старание подкрепя съграждането на неговата поместна черква.
Молитвено благопожелаваме на всички Вас – участници и посетители на това празненство на нашата религия и на народностната ни памет, апостолското безстрашие на св. Борис I Михаил за положителното и преуспяването на нашия благ народ и за още по-силното и авторитетното одобряване на модерна България в огромната общественост на православната християнска цивилизация.
По молитвите на светия равноапостолен Борис I Михаил, Господ да милва и бди над всички нас.
Бог да пази България!
ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ!
След като отслужихме празничния молебен в Голямата Базилика в Плиска, имаме достойнството да приветстваме всички присъстващи с „ Добре пристигнали “ в богохранимата Варненска и Великопреславска епархия!
Събрани дружно в този празничен ден, на това скъпо на всеки православен християнин място, дано почетем още един път паметта на оня умен общественик и светец, който в далечното IX столетие бе определен от Бога да приобщи освен персонално себе си, само че и целия наш народ към избавителната християнска религия, като с персоналния и държавническия си избор, дефинира един път вечно принадлежността на нашия народ и на нашата хилядолетна страна към християнския свят: към фамилията на православните християнски народ.
Да възпеем дружно светия наш цар Борис-Михаил, който пръв от всички български владетели освен прозря безконечните божествени истини на Христовото евангелие, само че и пое върху си отговорността за тежкия цивилизационен избор, проправил пътя и подсигурил мястото на народа и страната ни в общността на християнските нации, към която с достолепие принадлежим и през днешния ден.
След толко доста тествания и премеждия, българската страна и българският народ потвърдиха своята принадлежност към европейската християнска цивилизация, само че когато освен Европа, само че и целият свят претърпява невиждана по своите дълбочина и мащаби духовна рецесия, заветите на св. Борис-Михаил към нас са по-актуални от всеки път. Ние сме сложени пред избора сред положително и зло, сред истини и неистина, и в последна сметка – сред живота и погибелта.
Живеем в може би най-разделното в нравствен проект време, което човешката цивилизация познава, когато по най-безскрупулен метод са осмивани и отхвърляни, а нерядко и преследвани безконечните – освен евангелски, само че и всемирен полезности, когато съмнителни „ пророци “ на ефимерното земно благополучие, принизяват сътворения по Божи облик и сходство човек до затворен в самичък себе си, духовно кьорав потребител на съмнителни богатства, изкушавайки го да отвърне духовния си поглед от Бога и да не помни за своя небесен генезис.
В такова време персони като празнувания през днешния ден св. Борис I Михаил са ни още повече нужни, с цел да ни укрепват в нашата молитва и във всекидневните ни старания да пазим Божия завет и Божиите избавителни истини, та по този начин освен да се удостоим с заслужен и правоверен живот тук на земята, само че и да наследим Царството на Онзи, Който в миналото благодарение на светия наш цар Борис-Михаил прикани към себе Си и нашия обичан народ, вграждайки го в богочовешкия организъм на Христовата Църква.
Днес в модерното XXI-во стотелие, обликът на равноапостолния Борис I Михаил продължава да свети към нас от далечното минало, огрявайки пътя ни и припомняйки ни – че единствено, до момента в който пазим избавителните истини на Христовото евангелие и заветите на нашите, родили ни за Господа предшественици, ще можем и да се надяваме на Божията помощ, че както в миналото ни е завещал приснопаметният наш Търновски митрополит Климент (Друмев) – до момента в който има Православие, ще я има и България.
В деня на успението и на църковната възхвала на равноапостолния покръстител на нашия народ, имаме достойнството и удоволствието да открием и отдадения на актуалните тържества нравствен концерт с подбрани църковни песнопения, възхваляващи Господа и Бога нашего в лоното на чиято Църква ни докара преди 1160 години богоозареният св. цар Борис I Михаил. Радостни сме да поднесем своето архипастирско одобрение и да се обърнем към участниците и гостите на този концерт с думите на псалмопевеца: „ ще пея Господу през всичкия си живот, ще пея на моя Бог, докле живея “ (Пс. 103:33).
Музиката, изключително духовната музика, е подарък и изкуство, което по непосреден и автентичен метод затрогва душата и въздига мозъка към небесните висоти, към Бога, от Когото идва и всяко съвършенство, както свидетелства и Писанието: „ всяко положително даяние и всеки идеален подарък иде от горната страна, слизайки от Отца на светлините… “ (Иаков 1:17). Затова и Църквата постоянно е ценила и толкоз високо музикалната прослава на Господа, знаейки, че нейното обръщение с текста на молитвата, допира сърцето и преобразява мозъка по този начин, както никое друго изкуство. Духовната музика е значима част от православната християнска просвета, към която преди повече от единадесет епохи и половина ни приобщи светият наш цар Борис I Михаил, извеждайки ни от тъмата на езичеството и въвеждайки ни в светлата и избавителна религия в Богочовека Иисус Христос, отваряйки с това пътя и към вграждането и на народа ни в лоното на Неговата света Църква, неразделна част от която сме и през днешния ден. Ето за какво, в този свят ден, изключително прилича още един път да възпеем както Бога, по този начин и Неговия ласкател св. Борис I Михаил, който с същинска апостолска ревнивост взе решението за покръстването на нашия народ и с старание подкрепя съграждането на неговата поместна черква.
Молитвено благопожелаваме на всички Вас – участници и посетители на това празненство на нашата религия и на народностната ни памет, апостолското безстрашие на св. Борис I Михаил за положителното и преуспяването на нашия благ народ и за още по-силното и авторитетното одобряване на модерна България в огромната общественост на православната християнска цивилизация.
По молитвите на светия равноапостолен Борис I Михаил, Господ да милва и бди над всички нас.
Бог да пази България!
ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ!
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ